Факт – непрекъснато ни сменят действителността. Заменят я ту с по-хубава, ту с по-лоша. Защото тя всъщност отразява настоящето ни положение, а положението се определя спрямо положението на нещо друго. Та тя – тая действителност – непрекъснато може да се подменя. Даже и сами можем да си я променим и то много лесно.

Ето конкретен пример:

Сравняваш живота на средностатистическия българин с този на селянин от времето на крепостничество в Русия и се оказва, че не живеем чак толкова зле всъщност.

И друг пример:

Сравняваш панелния си квартал с Квартала на богатите и установяваш, че си адски онеправдан, за дето си се родил тук и сега, защото ако беше някъде другаде с твоя потенциал...

Така докато пътуваш например и се отегчаваш от добре познатите очукани пътища или се радваш на непрекъснато менящите се гледки, можеш да си подменяш действителността колкото си искаш.

Представи си, че си се родил циганин. На седем не говориш български, вместо да те изпратят на училище, родителите ти изпиват парите от помощите, предназначени за това и сега си неграмотен, неспособен и повлиян от останалите като теб в твоята, пълана със зарази, циганска махала. То тогава ти:

А. Крадеш

Б. Просиш

                               В. Ровиш по кофите за боклук

Сега по-друга ли е действителността? Колко такива сравнения може да има? Само едно е сигурно – от страни нищо не е такова, каквото изглежда. Не бързай да определяш и категоризираш. Опитай се да се поставиш на мястото на другите. Бъди по-толерантен. Ако нещо ти се струва лошо или нередно – промени го, а не бързай да го осъждаш или отхвърляш.