Поетични кръгове
Странен сън сънувах. За пръв път такъв! Улици и площади задръстени от хора! Не съм виждала толкова от началото на демократичните процеси! И на малки разстояния, насядали в кръг, жени четяха личната си поезия. Спирах и слушах. Впечатли ме не толкова поезията, а това, че всяка четеше на една жена, която слуша. Кръг от двойки. И четящите бяха подготвени. Стиховете бяха записани на хартия. Поисках и аз да прочета мой стих, но нямах записан в ръката. Съответно, не го помнех и не можах. Но отбелязах гласно, че това не е публично четене. Събудих се и се замислих. Точно както в политическата ни реалност! Разделени на кръгове, всеки четящ с по 1 слушател! И всички четат едновременно, без да се вълнуват колко души са чули. Още по-малко, колко са разбрали, харесали чутото. Не знам в другите общества така ли е, но това не ми се покрива в понятието общество. Това са си поетични кръгове! Поетични, защото се чете поезия. В случая, може да се каже, политически кръгове, защото се говори за политика. Кръгове, защото са насядали в кръг. Но, това, че всеки говори на един, че говорят едновременно, т,е никой не чува...замислих се. Какво очакват говорещите? Политиците демек! Думите им се слуват в какафония и не достигат до обществото! Общество няма. Хората се щуркат по своите си работи и заобикалят кръговете, като пречка по пътя си. Малкото насядали в кръговете също не слушат. Всеки се опитва да чуе своя говорител сред какафонията. При това състояние, когато някой говори, че народът иска от него, очаква от него, е нон сенс! Кой народ? Единственният човек, който се опитва да го чуе? А, тези хора, които са в кръговете! Те народ ли са? Не! Те просто са островчета в реките хора, които ги заобикалят в брауновото си ежедневие. Колкото и добра поезия да се чете в тези кръгове, т.е, политическа риторика, полза няма. Няма реален адресат. А, думите се разпиляват без ефект. Дали това е причина за масовото недоволство? Дали не е в основата на грозната риторика на политиците? Те знаят, че не ги слушат. Значи, могат да кажат всичко! Забравят, че всеки говорещ има поне един слушател, който слуша. Какво чува и разбира е друг въпрос! На края, какво излиза? Излиза, че структурно сме неспособни да изградим политическо, удобно за обществото управление. За това си имаме каскети, зайко байковци и какви ли не анимационни герои.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Привет, Лини! Как ми липсва връзката с теб! Време нямам никакво, но има дни, в които искам да изпратя поздрав и не успявам да намеря твоя профил. Твърде много Откровенци са! Благодаря ти!
-
След прочита си мисля,че от блатото с жаби няма как да излезе жив и здрав комар. Мухите са деликатес, и могат да се преглъщат и без да се слуша и чува чуждата поанта. Виж, с бръмбарите е друго нещо, тях първо трябва да ги огледаш,после да ги изслушаш и чуеш, и чак след като осъзнаеш качеството на материала, да ги хрускаш сладко.
Поздрави,Гобленлка! -
Пу, не знам!
-
Чудно, защо сънят ти ми прилича сякаш съм в някакъв сайт?!?!
-
Ами... давай! Мели!
-
Подобна аналогия с поезията, и съня, и политическия парламентаризъм - силна смес - трябва да се смила.
-
Благодаря за отзивите, мили Откровенци. По принцип живо се интересувам от политиката и тежко се вълнувам. Но да сънувам такова нещо и то с тълкование, което толкова ме разтревожи, че се събудих - това не е било никога.
-
Хубав сън. Аз го живях. Беше хубаво. Значи сънищата са нещо, което е било или може да бъде? Възможно е. Иначе в България всички политици са помияри.
-
Едно общество изпадне ли интелектуална тавтология,значи потъва в безидейност.
Неслучайно средствата за масова информация губят обективност и отразяват изопачено и целенасочено събитията.
Защо ли?!
"Който плаща,той поръчва музиката."
Поздравления за есето, Маргарита! -
ОК. Какофония.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
