26.05.2005 г., 10:11 ч.

...Пожертван от живота... 

  Есета
2071 0 3
...Пожертван от Живота... мъртъв преди да умра... И кому ли е нужно всичко това?... Къде е пътят към върха, след като живеем в бездушна падина?... Докато дишам и си задавам хиляди въпроси, кислородът всъщност бавно ме разрушава и в светкавичен миг се разпадам на атоми... Гаснещото ми съзнание прещраква единствения смислен отговор: Защо?... Спомените ми, ненужни като изхабено бельо, изпразнени от съдържание и смисъл, черепът ми се превръща в Граал и ги изпивам на един дъх... процеждат се през мен и изтичат в небитието на Безвремието...
Тогава изнасилената от съзнанието ми Любов зачева непорочно Изкуството, виещо от болка при раждането си... Откровението Му ме пречиства и съм Прероден...

© Хр М Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно пишеш! Продължавай
  • еее, важното е да има хепи енд)))
  • е хайде малко по-ведро
    но ми харесва това :
    'Откровението Му ме пречиства и съм Прероден...'
Предложения
: ??:??