Помни и не забравяй....
Когато тръгваш, преди да излезеш, обърни се, прегърни ме, целуни ме.
 Винаги...
Защото в живота често се случва да срещнем хора, които са ангели, помогнали 
в беда. Обещаваме си да се срещнем пак, но съдбата така решава, че никога не се случва това.
И остава  прекрасният спомен за проявеното от човека с ангелска душа.
Остава и съжалението, че не си успял навреме да благодариш за всичко това.
..........
Затуй... напомням ти, за да не забравяш... никога!
Винаги, преди да тръгнеш, не забравяй, че само  аз ще те чакам и ще
крещя безмълвно, ако се случи нещо, за което никой в този свят не е
подготвен.
Никога не позволявай  да ми отнемаш  това да те  изпратя
с тъга и посрещна с дива радост.
Заклевам те... Не позволявай!