Делник като делник…

Прибирам се. Вечер е. Тъмно е. Слънцето почти не се е показвало днес. Студено е.… А аз обичам да крача пеша и гледам да не забравям за какво имаме тяло и за какво сме създадени.. .обичам да ходя от малък… така както вървях всеки ден пеша през цялото време, когато живеех и израствах в родното Велико Търново… дали трябваше даходя до училище или до стадиона на тренировка, Винаги пеша. Това ме оформи като човек. Това закодира в мен тази нужда и моята любов към движението. Нещо без което не мога. Нещо което ми дава толкова много.

Прибирайки се по бул. Витоша може да се види всичко.. От скъпи витрини, до безистени и книжарници. С тези неща съм свикнал, но друго е нещото, което винаги ме кара да изпитвам от онази тъга, и онази неправда, за която повечето хора четат, гледат и виждат само в книгите и във филмите, а тя е около нас, заобиколени сме от нея, дори понякога се спъваме в нея, друг път я прескачаме забързайки за следващата си важна задача от деня…

Вървя по този булевард, носейки в ръка торбичка с куфарче, в което имаше бормашина и още една торбичка с подарък от приятелка (календар, фотокалендар)... и случайки булеварда, вляво до витрината на аптеката е застанал някакъв млад човек, свирейки на цигулка световно известна класика от едната страна и от другата страна вдясно до витрината на магазин за обувки, жена, която възраст не мога да определя, защото лицето й бе подпряно и сгушено върху коленете, прегръщайки се сама на този студ. А пред нея картонена кутия от бонбони с няколко подхвърлени стотинки. Точно в този момента сърцето ми се свива и нещо вътре дълбоко в мен потрепва и натъжава. Спирам, в повечето пъти спирам и правя този малък жест, който понякога забравям дори аз… оставям нещо и продължавам, казвайки си наум.. Късмет на тази душа.. Понякога е късмет, понякога е стечение на обстоятелствата, понякога е избор. Това не е моя работа да искам да знам на всеки историята, но това няма значение.. Важното е аз какъв съм, когато минавам покрай… 

Продължавам мислейки си.. Как толкова много хора се вълнуват дали ще успеят да подарят правилния подарък на колегата си или на любимата си или на родители си или на приятелите си, дали ще ги повишат, дали ще имат висок коледен бонус, дали ще постигнат успех и т.н., а в същото време има хора по главните булеварди с наведени глави, които вярвам, че не са по собствено желание там…

Весели празници!