Всеки човек, макар и не всеки човек, е човек, ако има нещо човешко в себе си, а ако ли няма, пак е човек, но не особено. Ние се движим от една плоскост в друга, но къде са нашите сърца? Какво да правим, когато не знаем какво да правим, а все нещо трябва да се направи, макар че и правенето на нищо е един вид правене, но то не ни удовлетворява? Никой не знае накъде върви, ясно е само едно - че няма нищо ясно, но не е много ясно откъде ни е ясно това.
Всичко се върти в кръг, казват мъдрите, и това донякъде оправдава световъртежа ми и лекото гадене, но никак не ме удовлетворява философски. А световъртежът може да е породен от факта, че света се върти, а не аз. Но и аз се въртя, и светът се върти, но може би не в еднакви посоки. Пък и никак не ми е ясно, щом целият свят се върти в кръг, въртенето в кръг върти ли се в кръг, и как живее със себе си, ако се върти противоположно на собственото си въртене.
Но какво го увъртам?
Има хора, които вярват, и хора, които не вярват в това, в което други ...