Всеки ден се сблъсквам с различни хора. Натъквам се на грубости, викове, обиди, обвиняване, критика. Повечето станахме токсични. Хората станахме затворени в себе си, губим по малко човешкото и истинското в нас. С приятелите спряхме да се виждаме, с колегите се хейтим, роднините вече не ни викат на сбирки. Времената се промениха и това ме притеснява. В ерата на безкрайните възможности, комуникация и удобства, станахме по-затворени от преди тях. И не, не мисля че модерният свят е виновен за това. Просто ние го направихме. На какво ли не се натъквам вече. Негативизма бълва в почти всеки. Всички станахме корави, упорити, борбени, уверени ако щеш. Но топли ли сме? Не мисля. И тук не съм да всявам негативизъм, че рано или късно ще загубим всичко човешко в нас. Точно обратното - това е моят апел да не го направим. И вярвам, че няма. Но докато липсват хора, които да ни въздигат, няма да усетим особена промяна. Защото, както съм фен на една фраза: "Дяволът печели, защото слабичък ни ангела". Нека не е така!