Все още си спомням ясно онзи хубав слънчев следобед. Бях излязла на разходка с малкото ми ангелче. Беше на годинка. Тъкмо се опитваше да прави първите си стъпки. В тази възраст децата са много сладки. Опитите да опознаят света, жестовете, мимиките им, всички тези малки неща ги бях запечатала добре във съзнанието си. Така щях да имам причина да разказвам, когато му дойдеше времето. Та за онзи слънчев следобед исках да ви разкажа. Тогава за първи път видях малкото момиченце на име Марта. Такава невинност излъчваше лицето ù. Някъде около девет годишна да е била. Приближаваше се към мен със една прелестна усмивка и блясък в пъстрите си очи. Бялата ù рокля, опръскана със червени рози, се полюшваше от лекия ветрец, а огнените ù букли обграждаха невинното лице, като ореол на ангел. Поздрави ме учтиво и приседна до мен, като гледаше с неизчерпваща обич малкия ми палавник. Възхищавах се на любовта, която се разпиляваше от това дете. Бях новодошла и чужда, но в нейните очи бях просто човек. Рядк ...