Тухла по тухла, век подир век, човечеството строи една стена. Стена, зад която стоят догмите и идеалите на стадото, наричащо себе си общество. Някога тя е бранела робовладелството и феодализма, а днес - капитализма и бюрокрацията. Питате се - кои сме ние в тази конспирация? Ние сме просто поредното поколение тухли, възпитавани и обучавани да стоим здраво закрепени и да не поглеждаме какво има отвъд нея.
Учи, учи, учи. Завърши, следвай, работи. Това е в основата на алгоритъмът, който родителите и обществото ни убеждават да прилагаме в живота. Следвайки го, някой ден бихме имали възможността да придобием престижна професия, да създадем семейство и да се пенсионираме, щастливи или не толкова, като не е изключено и да оставим след себе си творби на изкуството, или пък пробив в научната сфера. Всичко това звучи прекрасно, но рядко се случва да се питаме какви точно са алтернативите на личният просперитет и установеният ред в модерната цивилизация. Какъв би бил светът, ако някоя от многото т ...