~Последна целувка~
Вървях тихо по малката тъмна уличка. Исках да избягам! Исках да се скрия някъде, където никой нямаше да ме намери. Исках да избягам от любовта, от болката, от самотата. Но избягах ли от първите две неща, щеше да ми остане само чистата и неконцентрирана самота. В най-чистата си и болезнена форма. Щеше да боли! Винаги болеше! От всичко болеше малко или много. Исках да изпитам радостта от живота, исках да почувствам целувките на мъжа, който обичах. Но той бе далеко. Той бе на толкова голямо разстояние от мен, че това ме убиваше вътрешно. Рушах се из основи, докато в един определен момент щях да стигна до дъното и нямаше да мога да построя на ново разрушеното. Основите нямаше да ги има и нямаше да зная откъде да започна. Щях ли да имам сили изобщо за ново начало?! Не мисля...
* * *
Сградите бяха плътно една до друга и това само правеше атмосферата по – тягостна и мрачна. На небето не се виждаше нито една звезда. Само луната се опитваше да огрее тъмните места, но през пов ...