Въпросът за Истината е може би най-сложният от всички. Вероятно, защото едни считат, че няма Абсолютна истина, а всяка истина е релативна, а други приемат абсолютния характер на Истината. По-долу ще споделя в най-сбита форма моето скромно виждане по въпроса за Истината.
Ако върнем вселената назад във времето, ще я свием до сингулярност - моментът преди началото на големия взрив. В това й състояние ще има само една истина - Върховната. С разширяването на вселената се нарояват много истини. Като че ли всяко нещо, отделяйки се от праначалото, придобива своя - индивидуална истина. Светът се превръща от сингулярност в множество и губи своята единност, която философи и учени мечтаят да проследят обратно до първолеговището й. Тук е голямата тайна. В стремежа си да станем самостоятелни и самообособяващи се същества, ние фактически изневеряваме на Абсолютната истина. Малката истина е като примамлима любовница, която ни лишава от майчината ласка на Изначалната истина. Паскал казва:
"Земята не е ...