Ставаш всяка сутрин с желанието да убедиш, понякога дори излъжеш, че това, което ти можеш да предложиш, го няма никой друг.
Чувствата ти се превръщат в добре обработена от опита драматургия, в сценарий като по учебник.
Играеш, за да не загубиш, вълната никога не спира, а тя води или до върха или до дъното.
Подсмихваш се хитро, стремейки се хем да намекнеш, хем да не разкриваш колко всъщност интелигентен и надарен си. Живееш, за да разкриваш чужди тайни и да пазиш своите. Толкова си свикнал да продаваш, че продаваш себе си. Толкова си свикнал да говориш, че и най-красивото обличаш в думи. Толкова си свикнал да опаковаш, че опаковаш даже сърцето си...
Имаш достатъчно рамки, за се чустваш свободен и достатъчно пазар, за да се чустваш независим. Имаш достатъчно омраза, за да обградиш любовта си в лъжи и самочуствие. Имаш достатъчно хъс, за да създадеш най-прекрасното и да сринеш най-великото. Имаш всичко, а нямаш нищо, защото знаеш само как да печелиш. Не виждаш красивото, ако не те заслеп ...