Пословицата "Правдата е като паяжина тънка, ама пак не се къса" е мъдрост, която се е предавала от баща на деца и внуци. Тя ни възпитава и поучава в житието и битието ни.
Правдата е качество на човека. Тя е основа на отношенията между хората. За един правдата е справедливост, а за друг - не. Всички ние, стремейки се към нея, градим собственото си щастие. Повечето хора искат да получат правдата като подарък или като нещо, което им се полага по право, а всъщност често трябва да я сътворим чрез волята си, а не само чрез желанията си.
Правдата е стремежът всичко да бъде отсъдено правилно по най-разумния начин. Да претегляме доброто и злото. От своя страна правдата в превод е истина.
Като че ли всички още от раждането ни ни учат как да разпознаваме доброто от злото. Този, който знае истината, може по-добре да прецени справедливостта.
Според мен знанията, уменията и моралът те карат да бъдеш по-справедлив в общочовешкия смисъл.


29 Юли