Някои неща ни съсипват. Правят ни безпомощни. Всеки път като го видиш, имаш чувството, че ще се пречупиш, но не искаш да му позволиш това удоволствие … да те види разбира. Парче по парче. Чувстваш се невинна, сякаш не си способна на нищо. Всички тези думи, еднозначни, но и с много значения за нас.
Страхът... Страхът да не загубиш някого. Да не виждаш изваяното му лице, завладяващите му очи, които могат да те накарат да го последваш. Независимо къде! Страх те е, че това някога ще свърши. Че ще забравяш малко, по малко образа му. До такава степен, че ще съществува само една малка частица от него в спомените ти.
Болката… не физическата, а психическата. Тази, която те кара да се чувстваш неспокойна. Която те прави толкова немощна. Сякаш си мокра хартия. След всеки натиск, ще се късаш все повече и повече.
И осъзнаваш, че си изминал всичко това. И си останал жив, от плът и кръв. Всички мисли се изпаряват. Страхът, болката – всичко. Разбираш, че всичко това, не те прави жалък. Прави те силен!
© Жанина Гичева Всички права запазени