Страх ме е да протегна ръце и да те докосна, защото може да се разпилееш на хиляди парчета и пъзела вярно не ще успея да наредя...
Ти ли си този, който чаках толкова години...За теб ли молих Бога горещо да ми изпрати...?!?
Страх ме е да разкрия сърцето си и да освободя душата си, да се понеса в облаците от щастие, защото магията тогава ще изчезне и ще си отидеш от там където си дошъл (от тайнственото и неизвестното).
Страх ме е да повярвам, че съществуваш, такъв какъвто си, защото ще те изгубя в съня си и ще се събудя.
Страх ме е да си помисля, че може би ме обичаш истински, защото ще разбера, че всичко било е фалш и измама или аз просто съм се заблудила и изтълкувала нещата погрешно...
Страх ме е,но ще отворя врата на сърцето си.Страх ме е, но ще влезна в твоето...
Ти караш лицето ми да се усмихва, а душата ми да пее...моя измислица или реалност...