Бяха думи, в които вярвах, бяха мечти, които се надявах някой ден да се сбъднат, бяха спомени, които не исках да забравя никога! Ти ме превърна в човек без душа, ти ми доказа, че не мога да имам ничие доверие, а мислех, че поне в теб мога да бъда сигурна, ти ми причини такава болка, че ума ти не може да го побере... ти сипа в кристалната ми чаша още 3 пръста горчилка и духна свещта на смисъла на живота ми, ти ме прокле Во Веки Веков! Ти ми създаде омразата, омразата и ненавистта към себе си, към своята наивност. Аз бях глупава, доверих ти се, след като вече веднъж ме беше предал... Ставам сутрин и не мога да се погледна в огледалото, защото след като видя своя лик, искам да умра, да изтръгна наивното ми сърце. А думите ти ме правят все по-жалка, чувствам се като парцал! Не, аз не мога да си простя за това, че ти повярвах, че застанах срещу семейството ми, за да им докажа, че ти си по-добър! Не мога да си простя, че ти позволих да ме докоснеш, че си позволих да изгоря, защото от мен сег ...