Защо така е изграден животът?
Човек никога не се задоволява с това , което е постигнал.Иска повече и все повече, дава всичко от себе си, но в един момент се изгубва в лабиринта по пътя на постигане на целите.
Нека си пожелаем да си поставяме и постигаме все по-големи цели, но да не загубваме своята същност и винаги да откривате пътя към нея. Защото каквото и да правим, ние преди всичко сме хора, които не могат без приятели и близки. Макар че в стремежа си за постигането на дадена цел ние се обезличаваме и губим всякакъв контакт с тях. Но те са хора и прощават, А НИЕ? Какво става с нас, нима забравяме за какво сме родени, кои сме и не си даваме сметка за скапания живот, които водим.