Всички сме си мечтаели като по-малки да имаме поне по една свръхсила, с която да можем да се наречем супер герои, да можем да помогнем на някого или поне да се отличаваме от останалите. Някои са си мечтали да могат да летят, други пък са искали да бъдат невидими, за да направят някоя и друга пакост безнаказано. Замисляли ли сте се обаче, дали мечтаната способност носи последствия след себе си?Всичко си има предимства и недостатъци, а понякога недостатъците са повече.
Ако бях по-малък бих си казал колко готино би било да виждам всичко например. Да, това би ми помогнало в доста аспекти - щях да разбирам кой казва истината и кой ме лъже. Щях да разбирам какво мислят хората - какви са техните проблеми и намерения. Естествено, щях да научавам и по една-две клюки за някого, но това да виждам всичко далеч не е толкова забавно, колкото изглежда.
Не всеки иска да научи и най-съкровените тайни на някого, така че тази способност според мен е и дар, и проклятие. Лично на мен не ми било приятно да узная дали съседът ми страда от простатата например, защото това е ненужна за мен информация, но и неизбежна заради този "дар". Ако това - да виждаш всичко, е нещо, с което да се гордееш - значи предпочиташ да си аутсайдера, нежелания. Известен благодарение на този дар със сигурност би могъл да стане човек, но популярен - не. Нали не мислите, че хората приемат позитивно това, че някой може да ги прочете като отворена книга и да научи най-успешно пазените им тайни. По-скоро обществото би се отдръпнало от Вас и би прекратило всякакъв контакт с Вас. Веднага ставате нежелания, черната овца, различния. Това за мен е един огромен недостатък на този "дар".
За мен да виждам всичко е недостатък. Губи се този смисъл на живота, тази тръпка в очакване на нещо, тази радост от научаването на някоя добра вест и в същото време не се придобива този товар от ненужна информация, който сме обречени да носим с тази способност. Важното е да внимаваме какво си пожелаваме, защото накрая можем да страдаме от резултата.
© Румен Величков Всички права запазени