ПРЕДМЕТНИЯТ СВЯТ

          Картината на заобикалящата ни среда постоянно се променя и постоянно ни изненадва. В довчерашното застинало пространство пристигат все нови и нови галактики от предмети, декорации и изрази, които определят по някакъв начин духа на времето. Простосмъртният консуматор почти денонощно е прострелван от картечните откоси на рекламата, предлагаща уникални стоки и пъстра майонеза от разнообразни рецепти за щас­тие. Постсоциалистическият мирянин е объркан от предметния взрив, променил пейзажа, още повече, че детонация­та от този взрив осезаемо из­празва кесията му.

          Като се започне от почти дворцово-феодалните мебели и се стигне до тенджерите със златно покритие, много мага­зини са истински зрелища на абсурда, подходящи по-скоро за арабски халифи, отколкото за гореспоменатия постсоциалистически мирянин. Стоките постоянно натискат клавишите на всички регистри, засилващи изкушенията, и като че ли дават нови названия на действителността. Изгражда се но­ва символна система от пред­метни знаци, по която обществото трябва да дешифрира кой, кой е и как живее. Апети­тите нарастват балоноподобно и този, който се гмурка в топлите води на желанията, рискува да се удави в тях. Немотивираните апетити, лише­ните от основание желания, често водят до почти шизофренично раздвоение между възможности и мними потребности. Подобен подход започва от края, като приема края за нача­ло. Рекламите с гротескно-захаросан език ни внушават, че "Пежо" ще ни донесе нов начин на живот, което е една абсо­лютно фалшива връзка. Време­то ще ни покаже по един мъчи­телен начин, че тъкмо обрат­ното - новият начин на живот и работа в процеса на създаване на ценности биха могли да ни донесат автомобил "Пежо". Рекламите и хубавите стоки (дай, боже, винаги да ги има) често ще поставят капани за тези, които не подреждат не­щата в техния единствен, ес­тествен и правилен порядък. Във всички случаи лъскавите стоки, каквито и да са те, ви­наги са били един имитационен свят, задоволяващ на различни нива и степени човешката суе­та. Високомотивираните индивиди, носители на оригинални духовни ценности, рядко се приобщават към блясъка на предметния свят. Разбира се, отношението на човека към предметите е личен проблем, но дори и като такъв, той никога не е бил най-същностния в живота му.

          Натрупването на материал­ни ценности само по себе си е хубаво нещо, стига да не се превърне в тъп ритуал за лич­на изява или в надута парвенюшка консумация, откриваща пътя към духовната пустош. При нас натрупването го няма, но апетитите са вече налице. Ако човек съсредоточи внима­нието и мислите си върху на­чина, по който консумира пред­метния свят, може би ще забележи, че там съществува тънка, почти невидима и все пак съществуваща нравствена взаимозависимост. Това последното отдавна са го забелязали хората, живеещи в онези части на света, които напоследък наричаме "богатия и циви­лизован Запад"

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ