29.07.2007 г., 13:34 ч.

Представата ми за идеалния продавач? 

  Есета
1665 0 2
3 мин за четене
Събуждам се всяка сутрин и още непрогледнал напълно, отправям поглед към прозореца. Опитвам се да видя слънцето, но проклетите щори никак не са склонни да ми позволят. Всъщност почти през целия ми съзнателен живот върху настроението ми са могли (и продължават) да въздействат единствено две конкретни неща – слънцето и продавач(к)ите. Какво по-просто от това. И двете ме правят щастлив понякога, а понякога и не чак дотам щастлив, даже леко мрачен. Да не говорим за комбинацията - слънчев(а) продавач(ка). Човек може да си умре от кеф.
И всеки ден излизам с надеждата за слънчеви лъчи и слънчеви продавач(к)и. Радвам се когато си купувам шоколадова вафла и отсреща ме заливат с усмивки. Щастлив съм когато си избирам карирани боксерки и ме обграждат с внимание. Очарован съм когато се опитвам да си купя ябълки, а продавачката отсреща с възторг хвали новите ми „керамични зъби”. Доволен съм, когато чуя: „Нека това да е вашата търговска отстъпка, господине”. Възхитен бях, когато гаджето ме „скъса” в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Станков Всички права запазени

Предложения
: ??:??