Времeто минава, животът си тече, а ние, забързани в своето ежедневие, пропускаме много от прекрасните мигове в живота си. Зaтрупани в проблеми, пропускаме живота да мине покрай нас и не обръщаме внимание на красивите мигове, които ни се случват.
Сега отново съм сама и правя равносметка на вече отминалите дни макар и да не съм живяла толкова много, но... Правя равносметка на това, което бях преди време и това, което съм сега.
Времето минава и ме е променило коренно. Вече не съм онова малко наивно момиченце, изпълнено с мечти и копнежи. Онова момиче, което до вчера играеше пред блока с останалите деца и не обръщаше внимание на почти нищо. Не съм онова момиче, което преглъщаше всяка болка и таеше тъгата дълбоко в себе си. Времето е заличило детските копнежи и мечти и ме е направило един здравомислещ човек, който се е научил да оценява дребните неща в живота си, човек, който се е научил да се бори с трудностите и дори, когато пада, да е с гордо вдигната глава. Но за добро или за лошо тази ...