Прекрасно, но що е отечество?
Есе
Планини високи се извисяват над гордата земя, морето плиска с кървави вълни прокълнати брегове. Не Хаанан, а самият Ад се е преселил тук. Горите повехнали, опожарени за бунт крещят, за спасение от огньовете адови, от покробата черна. А народ мижав, народ поробен с вилите и с косите тръгнал, скокнал на бунт. Що за бунт, що за подигравка? Срещу какво си тръгнал, дребни човече, почернял от жаркото слънце, което все по-парливо жари нашата земя? За какво се бориш, ти, който сън не доспиваш от труд и неволя? За продадена, чужда земя, за народ гладен и управници сити, за световни войни и разгроми. Ето, виж, погледни! Що е останало, що е станало с нашата Майка България!
Острите чукари страшно се зъбят отгоре, всеки момент ще паднат, ще ви затрупат и ни помен, ни дим ще остане от вас. Родината вече я няма. На собствената допреди земя, ти си вече роб! Други я владеят, нашата родина! Други като богове се разпореждат с живота човечен, с живота дребен и нищожен. Що ...