Откакто се запознах с основната за Орфизма хипотеза - че човешката душа се преражда само от тяло в тяло, до пълното й освобождаване и преминаване в космоса, ме глождеше едно съмнение. Защо древните мъдреци са избрали точно този краен модел? Нали в съвремието има толкова много варианти за наследяване: воля в завещание; идеи в трудове; преживявания в романи; въображение във фантастика; случки в история; емоции в музика и т.н. Даже за нас - модерните хора - е нормално, чувства и мисли да са вечно „живи" в скулптурите, картините и нотите.
Нещо повече, този архаичен начин на прераждане на душата се е превърнал в догма, която владее съзнанието на милиони вярващи хора чрез религиите и окултните учения. Възкресението, явяванията, контактите и преражданията са нещо стандартно за духовното битие в технократизирания и все по-познаваем свят. Така че, дори съмненията в тяхното съществуване, се превръща в невъобразима ерес в тотално еретичното ни общество.
За да просветлим тази „сянка" и намерим „тя ...