Приказка, която всъшност е една тъжна
история
Имало едно време едно царство, което не било някъде в планината или на брега на бурното море, а в малка китна равнина. Малкото царство притежавало едно единствено огромно богатство-прекрасна принцеса. Тя имала красива усмивка, обезкуражаваща всичко живо, тъмни очи, в които проблясвали дяволити пламъчета и коса като злато. Всички я обичали, заради невероятната й душа и доброто сърце. Тя обичала да обича-истински, безкористно, от цялото си сърце искала само малко обич в замяна. И я получавала. Всички в царството обожавали своето малко бижу. Тя носела радост, надежда и упование на всички (особено на стадото си от заблудени приятелки).
Веднъж красивата принцеса се разхождала из една от многото гори на царството, когато я забелязал Владетелят на Слънчевите земи. Той бил арогантен и горделив, но виждайки красивото момиче останал без дъх. Още тогава разбрал, че тя е по-специална, по-истинска, по-прекрасна от всички останали царски дъщери, които по ...