Приказка за добрия и лошия човек – 2
на Д.
„ ... тогава лошият човек коленичил до добрия, избърсал кръвта от камата си, прибрал я обратно в кинжала и попитал:
- Защо казваш, че да обичаш е дар? - а добрият отговорил:
- Защото сърце, неспособно да обича, е осакатено, ограбено сърце. Да обичаш е дар, защото когато обичаш, виждаш света по-хубав, когато обичаш, намираш смисъл да живееш. Няма по-нежно нещо от това да се събудиш до човека, който обичаш и докато той още спи, да се сгушиш в топлината на тялото му, а след това пръв да срещнеш очите му, да бъдете двамата, само двамата в сутрешния хаос на завивките, да не ти се става, защото далече от него е студено, а сега е толкова топло... Да обичаш е дар, защото така сърцето ти живее.
- Но аз не искам да обичам – сопнал се лошият човек – да обичаш е самоубийство – казал той.
- Да – отговорил добрият и се усмихнал – Да обичаш е самоубийство, защото забравяш себе си. Тогава твоят живот няма значение. Тогава си готов да дадеш живота си, за да жи ...