Всичко, което си има начало, си има и край. Евентуално. Някъде около шест без
десет (central laolin time), една полуудушена опасно свежо-зелена жаба показа
срамежлив признак на живот. Тя раздвижи задните си крака, изпъна ги подобаващо,
разкърши се и пое пътя на стадния жабешки инстинкт. Пейзажът, изпълнен
обикновено със сиво белезникави насипни заоблени и загладени образувания,
отделени с назъбени мракосенчести каньони, има странен и доста необичаен вид.
Сякаш колосално разместване на пластовете е причинило образуването на нови и
нови пукнатини, както и на прилежащите им възвишения. Бяха се освободили отдавна
затрупани слоеве, позволяващи на земноводното да интерпретира радикално пътя,
изминаван досега от неговите предшественици. Но именно безбройните разклонения и
пътечки възпрепятстват покоряването на заветното разстояние с нов рекорд, като
упорито въртяха в кръг, осморка и значително по-сложни геометрични, ...