Недоразуменията винаги се дължат на недоизказване. Някои хора до такава степен
са развили изкуството да си траят, че просто са забравили да общуват. Това в
повечето случаи води до загуби, защото същите тези хора не са осъзнали какво е
това да общуваш. Нямат си и на представа какво може да пропуснат. Например
радостта да откриеш все пак някой, който е като тебе - съвсем неочаквано, съвсем
непланувано и съвсем, ама съвсем непринудено и да почувстваш в един миг,
сравнително клонящ към безкрайност, как цялата тежест на отчаянието и самотата
пада от плещите ти. Много от нас са станали майстори на интерпретацията и
самозаблудата, маскираме се многопластово и с финес, и дори самите ние сме
забравили на какво прилича онова нещо, което остава под слоевете грим, шарена
хартия и разноцветни одежди. А там в повечето случаи има само пепел. С всяка
изминала секунда въгленчето в средата на тази купчинка сив прашец изтлява и ...