от Елена Михайлова
Веднъж млад мъж минал покрай красиви розови поля. Бил заслепен от красивата гледка и решил да спре за малко. Минал в аварийната лента и спрял колата си. Слязъл да се поразходи. Вървял между редовете с рози и леко докосвал всяка от тях, докато вдишвал чистия въздух на планината. Мястото било магично. Посегнал към една роза, за да я скъса, а зад него се чул мъжки глас :
- Недей, момче , не погубвай красотата на цветето!
Мъжът се стреснал, обърнал се и видял старец с бастун.Засрамил се от постъпката си :
- Аз... само исках да занеса частица от тази красота на бъдещата си съпруга - обяснил той
Страрецът поклатил глава :
- Добре.... сега ще я откъснеш, но докато я занесеш ще тя загине, a любимата ти няма да се наслади на красотата й.
- А какво да направя? Искам да зарадвам годеницата си - попитал мъжът
- Розите, момчето ми, са като жените. Красиви са, но не допускат кого да е до себе си. Също като при жените и с розата трябва да имаш подход, иначе ще те нарани.
Розата е у ...