ù

Природата се побеждава само когато ù се подчиняваме

(есе)

   Всичко онова, което ни заобикаля, от мъничкото стръгче трева, есенните листенца, покриващи градските пътища, омайният аромат на цветята, всяко едно дръвче, различаващо се от съседното, та чак до Ниагара и Амазонка, Северното сияние и Белоградчишките скали... а дори и човека. Това е красота, създадена от природата, нещо толкова уникално и неповторимо. Благодарение на нея ние сме тук, на този свят, и се наслаждаваме на живота, на слънцето, въздуха, храната и водата.

    Но какво правим ние, за да ù се отблагодарим? – Рушим я. Защо?- Не знаем защо. Нямаме основателна причина, просто изсичаме горите и на тяхно място строим огромни, скъпи хотели и сгради, замърсяващи въздуха и реките. Създаваме все по-нови модели превозни средства, с които продължаваме да тровим кислорода, който дишаме. И всичко това води до гибелта на природата, а без нея няма и „ние“ . Замисляли ли сте се колко пъти на ден чувате по новините за опустошителни наводнения, заметресения или пожари? И как с всеки изминал ден си плащаме за това, което сме причинили на природата, на нашия дом. Промяната на климата, постепенното изчезване на сезоните, милионите видове животни, които сме убили и вече ги няма. Тоновете хранителни запаси, унищожени от стихиите, или замърсената питейната вода. Никой не мисли за тях, защото хората сме егоисти и единственото, от което се интересуваме, е да сме добре, да живеем в изобилие, разкош и скъпота. И тази наша увереност. Какво правим? Опитваме се да покажем на природата, че сме по-силни и не зависим от нея, като създаваме разни заместители на благата, които самите ние сме унищожили. И не осъзнаваме всъщност колко сме наивни и запленени от тази цел, която сме си поставили, а именно - да вземем природата в наши ръце.Но всъщност ние сме в нейниете ръце!Природата може да бъде много коварна и ни го показва. Тя е тайнствена сила, също както вулкана, толкова непредсказуема и мощна. Като диво животно, толкова необуздана и волна, и всеки път, когато се опитваме да я опитомим, тя ни унищожава.

    „Оценяваме нещо едва, когато го загубим.“ В стремежа си да бъде запомнен сега и завинаги, наблизо и надалеч, човекът погубва същественото и истински значимото. Ако не превъзмогнем тази наша алчност и неблагодарност, ще дойде време, в което ще даваме мило и драго да зърнем капчица от красотата на природа, да почувстваме мириса на снега или да зърнем някоя птичка,или малко животинче, вече отдавна изчезнало от земята, станало жертва на човешката безотговорност. Но вече ще бъде твърде късно и няма да има връщане назад.

За щастие, народът малко по малко се пробужда, осъзнава каква сила притежава нашият дом, колко жизненоважен е той за нас. Създават се организации за запазването на природата и животинския свят. Все повече стават производителите на екологични продукти, които не вредят  на зеленината, въздуха и водата. Може би вече най-накрая сме осъзнали, че няма как да дресираме нещо толкова мощтно като природа.  Тя е нашата „майка“, тази, която ни е дала живот и подслон, грижила се е за нас през всички тези години. Нека  постигнем хармония и я върнем такава, каквато е била и преди –непорочна и волна също като вятъра.