Твърде много "Обичам те!" удавени в мълчания и прашни многоточия.
Часовникът изписуква познато.
Два къси сигнала индикиращи празното.
- Давай, давай! - крещи боклукчията на шофьора на камиона.
Време пролетно - някъде между вълци и комари...
Клепачите зверски ме дърпат.
Мозъкът отлита.
Душата пада...
Утре пак, а сега - мир на праха Й...