Скитникът спря до кофата уморен и гладен. До него стоеше и сянката му, която вече бъркаше вътре в търсене на нещо за вечеря. Похапнаха сладко и си поговориха за изминалия ден под светлината на уличните лампи. След това помълчаха заедно в знак, че вечерята е приключила.  По някое време човекът стана и преметна през рамо оскъдния си багаж. Тръгна нанякъде търсейки тихо местенце, където да поспи. Загуби се в малките улички и колкото по навътре в мрака навлизаше, толкова повече неговият приятел се умълчаваше и присъствието му се губеше. Сянката го последва до там, докъдето ичезна и най-малката светлинка. Скитникът остана в тъмнината сам с грижите за утрешния ден.