Приятели

13.04.2007 г., 9:17 ч.

Есета

2137 0 2

Той и донесе цвете. Беше го откъснал от някой съседен двор, но в този жест имаше толкова много. Толкова недоизказани топли чувства се криеха в това крехко растение, което той сега плахо й поднасяше. И все пак бе по-добре тези емоции да си останат скрити в него. Той отдавна бе стигнал до извода, че любовта убива приятелството. Влюбеният е глупак. Той не може да види толкова много неща, за които приятелят може да те предупреди.
А когато цветето увяхна, с него си заминаха и всички онези думи, които той не посмя да изрече, но като приятел продължи да я брани от тях.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

kotte (Надя Цветкова)

2007-04-16T21:03:03+03:00

много ми хареса това стихотворение имам точно такъв приятел от 4 год. освен, че е моят най-добър приятел и винаги е зад мен, знам(и не само аз забелязвам това), че не ме обича само като сестра както той се изразява...
Ростислава (Ростислава Златева)

2007-04-14T23:11:46+03:00

Преди всичко трябва да държим на приятелите си,защото познатите са много,но истинските хора,на които да разчитаме - малко!Много ми хреса есето.Браво!