Приятелите и доверието
Още в ранните си години от съществуването на човек, той несъзнателно допуска или отбягва връстниците си. Странно е как едно невръстно дете не желае да играе с всички. Като че ли и то търси своите приятели и ги намира.
Постепенно с израстването детето добива все по-ясна представа за приятелските отношения. Трябва му време, за да може да отдели истинските приятели от познатите, с които се забавлява и играе.
А какво всъщност означава “истински приятел”?
Когато човек се огледа около себе си, той има много приятели, но колко от тях са истински?! На колко от тях може да се довери и да вярва?
Колкото и пъти да се зададат тези въпроси, то винаги в отговорите остава известна доза съмнение.
Приятелството е нещо като магия между двама, като красива приказка, дори като един свят за двама!
Всичко това става постепенно в продължение на много години, на много изживени моменти – весели и тъжни.
Истинският приятел знае как да те утеши и да се радва заедно с теб, споделената с него радост е два пъти повече, а страданието – два пъти по-малко.
Чистото приятелство е шанс да срещнеш човек, с когото можеш да се разбираш без никаква реч и да има смелост да подаде ръка в труден за теб момент.
Най-ценното в един приятел е доверието, мисълта, че има човек, на когото можеш да разчиташ, а пък доверието се гради въз основа на добродетелите и искрените откровения един към друг. Да можеш без притеснение да посочваш и прощаваш грешките му.
Не съществува правило, по което да се определи кой, кога и къде ще намери своето истинско приятелство и човек, на когото да се довери. Те могат да са от детските години, от ученическите или от друг етап в живота на човека и пак да издържат на ударите на живота и да оцелеят до старини.
Приятелството и доверието – толкова трудно се изграждат! Жалко е, че намесят ли се лицемерието, завистта и лъжата, едно приятелство се руши за един миг като изтървана чуплива фигура, която дори и да се поправи, няма да е със същата красота като преди!
Пазете си приятелството!
Борислав Демирджиев 10 клас
© Борислав Демирджиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Напълно съм съгласен с теб, Жанета!
Благодаря! -
Хареса ми есето ти!Поздрав!
-
Чудесна тема си подхванал, Боби! Напоследък и аз разсъждавам върху нея много задълбочено под влияние на живота. Преди да напиша мнението си, бих ти препоръчала една добавка на последното изречение: "Градете и пазете приятелството си!".
Що за приятелство са отношения, в които се прокрадват лицемерие, лъжа, фалш, завист...??!! Не давам по- нататъшен живот на подобни отношения- дистанцирам се от такива хора, без да твърдя, че това е най- правилното решение. Единственото, което се опитвам да си наложа, е да не ги съдя за подобно поведение- така са сметнали и така са постъпили, но приятелството вече го няма. Лицемерието, двуличието фалша, завистта, лъжата, използвачеството убиват приятелството, особено когато станат с рецидивно проявление. Една грешка може да бъде случайна, плод на човешкото несъвършенство и неустойчивост на провокациите на живота. Тогава идва на помощ прошката, особено при поднесено извинение. Тогава осъзнатата грешка и поисканата и дадена прошка затвърдяват, скрепяват още повече едно приятелство. Затова е по- добре да ценим приятелството, да ценим човека до нас и ако той ни е гласувал доверие под някаква форма, никога да не се поддаваме на изкушението да го "метнем", особено за дребни нещица, да се покрием за нещо, за да си спестим едно или друго дребно усилие. Лесно е да заблудиш доверилия ти се, но загубиш ли доверието му- край с приятелството! Това ми показа животът, това е моят опит, без да претендирам, че е меродавен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
