Винаги съм искала да срещна човек, който да ме обича заради мен самата, за това, което съм и не съм. Захласвах се по мъже, които можеха да ме дарят с нежност само за една нощ. Бях свикнала със самотата, със студената и прегръдка, с празния и поглед, със сивото ежедневие, което ми предлагаше тя. Започнах работа на две места само и само за да прекарвам по-малко време с нея. Прибирах се от работа, спях и отново на работа. Когато вече имах чувството, че не мога да издържа повече, тя най-после реши да си тръгне. Това беше най-щастливият ден в живота ми. Мисля, че намерих човека, който може да заличи спомена от нея. Той целува всяко едно местенце от тялото ми, по което тя ме е докосвала. Поглеждайки го в очите виждам себе си щастлива. Дарява ме с толкова нежност и внимание, с колкото дарявах и аз всеки един мъж в живота ми, а не получавах такава. Не съм свикнала на толкова много нежност, имам чувството, че не мога да я поема цялата. Все още има хлад в душата ми, белег от самотата. Белег, който се надявам с времето да се заличи поне малко. Защото аз не съм такъв човек, свикнала съм да съм добра, когато се държат добре с мен, да съм нежна, когато ме даряват с нежност, да обичам, когато ме обичат. Не ще допусна вече самотата толкова близо до себе си, не я допускайте и вие.