Грешка ли правя като ти казвам всичко това. Дали те наранявам или пък себе си наранявам? Не знам какво да сторя като те видя пред мен да стоиш. Разтреперваш всичко в мен. Действаш ми като наркотик. Боже, какви ги говоря. Трябва да ти кажа. Да ти кажа какво изпитвам в момента. Какво чувствам, щом си до мен.
Обичам те. Това е всичко, което мога да кажа. Обичам те и тази любов ми дава крила. Дори да те виждам с друга. Дори да знам, че обичаш нея, всичко, което искам, е да си щастлив. Съгласна съм да плачеш на моето рамо, когато тя те нарани. Съгласна съм да те обичам, макар и само аз да знам за тази любов.
От теб не искам нищо в замяна. Моля те само за едно, не бягай. Не бягай от мен. Не се плаши от това, което ще чуеш. Аз не искам да си до мен и да ме обичаш, на мен ми стига само да те имам. Да те имам като приятел. Е, искам и още нещо. Нещо, което ти ми даде, само че не разбра колко много значеше то за мен в онзи момент. Онази нощ, в която останахме сами под дъжда. Смяхме се много и на мен ми стана студено. Ти ми каза, че сме близко до апартамента ти и отидохме там. Взех си душ и после... после се случи онова, за което толкова дълго копнях. С теб бяхме заедно. Бе ни добре, но ти реши, че приятелството ни струва повече от една нощ. Една „грешка" - така го нарече ти. Е, може би сгрешихме. Може би си прав, но за мен това не беше грешка. Бе най-прекрасното нещо в живота ми и сега не мога да те погледна със същите очи, с които преди. Вече не ми стига приятелството ти. Не мога да те гледам с друга и да се правя, че не ме боли. Не мога, защото вече ме боли много повече от преди. Казвам ти всичко. Казвам ти го, защото ме боли и искам да знаеш. Искам да знаеш колко много ме боли, колко много боли от любовта. Сърцето ми копнее само за теб, но ще си тръгна. Тръгвам си, защото ме боли и не мога да понеса болката. Болката от несподелената ми любов.
© Цветелина Колачева Всички права запазени