Краят на зимата е. Оня, мръсният край, нали се сещате? Всичко плува в лайна. Дърветата опитват да напъпят. Птичките да пропеят, а аз успях най-сетне да свия една що годе прилична цигара. Изглежда като купешка. Отпред висят влакна тютюн. Скъсвам ги и я слагам зад ухото си. Пуша по три цигари на ден и все ми се струва, че са много. Поне тютюнът си го бива. Пролетта е хубаво време. Време в което ти се струва, че света не е чак толкова скапан. Сигурно е от слънцето, или знам ли... Като те понапече и се разведряваш. Мразя зимата. И като дете я мразех. Не искам да умра в зима. Зимата искам да живея. Някъде, където няма прозорци. Да има огън, дървата да пукат, а аз да пия вино до побъркване. И да не ми пука. Знам, че е опасно. Защото ще ми се пие цял ден. После и на другия, и на следващия, а зимата е дълга. Искам да живея в Португалия. Да, точно там искам да живея. Всъщност най искам да не живея. А просто да поспя дълго. Много дълго. Да спя толкова дълго, че като се пробудя, този зъл свят да ...