Чувствали ли сте се някога все едно пропадате? Сякаш целия ви свят се срутва с появяването на нещо или някого; сякаш не сте способни да върнете времето назад, а отчаяно се нуждаете от това. Сякаш всички, които са ви обичали, постепенно се отдръпват назад и само чакат поредния ви провал, за да ви го натякват. Сякаш никой не иска да ви протегне ръка и дори не очаква това  от вас, защото е загубил вяра. 

   Познавам човек, който е преминавал през това. Или по-точно преминава от дълго време насам и затъва все по-надълбоко. С всеки изминал ден, стараейки се всичко да е наред, допуска неволни грешки, коментирани много пъти и те развалят спокойствието, изградено едва от няколко дена. 

   Нещастието на този човек не е от скоро. Всяко нещо си има начало, както и край, надявам се.

   Този човек беше още сравнително малък и имаше страхотен живот, с предначертано бъдеще. Не мислеше изобщо за миналото си и живееше непринудено, ден за ден, както останалите му връстници. Но се появи някой, който, не че огорчи живота му, напротив, даже го разкраси и на него му харесваше новото попълнение, но отношението на близките му към самия него се промени драстично. Чувствайки се отхвърлен и заменен, нашият герой или героиня (не смея да спомена) започна да показва неодобрение на нещата и реши да изрази мнението и чувствата си по един много нетрадиционен начин. Получи много подигравки и обиди по свой адрес, заради тази промяна.

   Един ден получи просветление. Реши, че вместо да се бунтува, трябва да се вземе в ръце. Така и направи. Стегна се и постигна желания резултат. Но явно не беше достатъчно, за да си върне предишната титла. Сега вече е различна личност. Външно все още се бунтува, воден/а от емоциите си, но и се старае да не се проваля отново. Отвътре обаче сърцето му се къса. Не може да понесе болката още от самото ù зачеване, а всеки път, щом се сети за ситуацията, в която се намира, малки капчици се стичат от очите и лицето мигновено се зачервява. Напоследък изобщо не успява да се сдържи. Знае, че трябва да направи крачката към подобрение, но няма тази смелост и сили да говори за истинския проблем. Не мога да определя кога точно ще има.

   Трудно е да знаеш причината за провала си, но да не можеш да говориш за нея, за да я премахнеш, а още по трудно е да гледаш как пропадаш в очите на близките си. Чак се замисляш дали пък ти не си бил проблемът винаги и само си търсиш оправдания.

   И така... нашият герой или героиня (пак казвам) в историята е все още млад човек, който не е усетил истинския вкус на суровия живот, но тези чувства му влияят в момента и може да останат за дълго в сърцето му. Можем само да се надяваме, че тази личност е достатъчно силна психически и ще вземе правилното решение - да успее и докаже на всички, че грешат, преодолявайки чувствата си или воден от тях, продължи да се бунтува до края на живота си.