Една-единствена дума, а значи толкова много. Една дума, а изисква толкова много усилия. Една дума, която наранява или може би променя нещата към по-добро. Всеки от нас има нужда от някой, който да го обича и разбира и на когото може да разчита. Всеки от нас се нуждае от топлина и подкрепа в тежък момент.
Помислете и ми кажете... Бихте ли простили и непростимото?
Бихте ли простили предателството и обидата? Трудно е, нали?
Но всеки заслужава втори шанс. Няма нищо по-хубаво от това да простиш грешката на другия. Понякога дори си мисля, че да простиш нещо на някого си е цяло изкуство, защото прошката е най-силното оръжие, тя ни дава стимула и вярата, пречиства ни и ни прави по-добри.
Прошката е единствено и само олицетворение на силата и добротата.
Не вие, които сте простили, сте слабите... Слаби са тези, които са ви наранили, а след това съжаляват за стореното. Може ли да се нарече човек този, който никога не е прощавал? Разбира се, че не може – той не познава красотата и умението да прос ...