Дълго съм се чудила какъв е смисъла на това, което правим всеки божи ден, когато изскачаме или просто изпълзяваме от своите легла? Открих ли го? Не... Но знаете ли какво усетих, какво изпитах, когато просто поспрях. За един-единствен миг, погледнах красивия изгрев и открих, че не е нужно да знаем защо живеем, нямаме нужда от отговорите, които търсим цял живот, защото докато го правим, изпускаме шанса си да живеем.
А толкова е просто, не изисква никакви усилия - една усмивка и благодарност за това, което имаме, а не разочарование от заобикалящото ни. Лесно е да кажеш, че си нещастен. Но аз не се питам това, точният въпрос е защо си позволяваме да бъдем нещастни? Нима щастието ни е в толкова огромни количества, за да го пилеем и да не му даваме шанс да се прокрадне в сърцата ни? Всеки има своето обяснение защо е нещастен понякога, а в днешно време хората с постоянна диагноза "нещастие" са толкова много. Сякаш отчаянието е сковало тези хора. Те просто не искат да живеят, изморени са. Стра ...