Психагогията е умението да въздействаш в дълбочина. В контраст на психагогическото умение, психологията е способността да разбираш в дълбочина. Психагогът е човек на деянието, психологът е човек на проницанието.
Психагогът като въздействащ човек се различава от манипулаторът като направляващ човек. Докато манипулацията третира отсрещната страна като обект, то психагогията изгубва своята ценност, ако не възприема другия като субект. Манипулационният акт си служи с хората, психагогическото действие предизвиква човеците в хората. Отликите между психагогията и манипулацията е нужно да се отбелязват постоянно, защото твърде често в неподготвения дух психагогията изглежда като манипулация.
Психагогията е откривателят на човека, но психагогията не е хуманно действие. Това е така, понеже психагогията не борави с категориите благосклонност, добродетел, толерантност, търпимост, прошка и разбиране. Психагогията е най-вече – хладна, агресивна, дебнеща, безмилостна, нападателна и разрушителна.
За начинаещият психагог е трудно да възприеме агресивната природа на психагогията. Затова и често се обърква явната, връхлитаща сила на психагогията с жестокостта; както и се смесва скритата, дебнеща мощ на психагогията с коварството и манипулацията. За да се внесе известна яснота по въпроса е добре да се спомене най-първият и важен инстинкт на психагогията – пълното заличаване на моралното мислене.
Няма човек на този свят, който да е аморален. Манипулаторът има собствен, макар малоценен морал, който противоречи на обичайния морал, но това не означава, че манипулаторът не е убеден в моралната стойност на своите цели. Жестокият човек също има морал. Този морал е девиантен и неговите корени са патологични, но да се отрича моралът в жестокия човек е психологическа слепота.
Психагогът няма морал. Но за да не се правят прибързани заключения, на първо време ще преформулирам това изречение така: психагогът няма морално мислене. За да се поясни тази формула е нужно психологическо вникване.
Моралното мислене е продиктувано не от желанието да се предприемат морални действия, а да се оправдаят егоистичните намерения на неуверените в резултатността на постъпките си хора. Това определение за моралното мислене е категорична психагогическа увереност. Да мислиш в Света на Нулите, един свят на безкрайни унификации, означава да мислиш морално. Не съществува мисъл на Нула, която да не съдържа в себе си понятията за добро и зло. Вече посочих психагогическото знание, според което мислите за добро и зло са повърхнинни мисли и крият под себе си една чудовищна претенция за асимилация на целия свят, претенция, която е сърцето на Нулата. И така, психагогът добре знае – ако Нулата мисли, тя мисли морално, а има ли морално мислене, то отрича моралното деяние, затова и моралът е върховната лъжа, с която психагогът успява да се пребори в себе си. Но означава ли всичко това, че морални действия въобще не съществуват?
Както в една от източните философии за определени въпроси е добре да не се говори, защото това не се принася полза, а напротив, наврежда се, така и в психагогията да се обсъждат моралните действия е недопустимо. Психагогът, в резултат на въздействащата си същност и натрупания си опит, няма съмнение, че ако започне да говори за моралните действия, в него миг ще бъде въвлечен в паяжината на моралното мислене. А това е една слабост особено характерна за неосъзнатите манипулатори, които щъкат навред по този свят и психагогията съвсем точно нарича – Нули.
Изхождайки от горните съображения може да се каже, че психагогът няма морал, защото има силата да не търси оправдания за своите въздействащи постъпки. А психагогът постига тази сила с времето. Неговите замисли, съзнавани и несъзнавани, се освобождават от частните, себични интереси, както и губят нагласата да преследват материални и честолюбиви ползи. Достигне ли това състояние на самоконтрол психагогът добива сила, посредством която въздейства на другите без да посяга към патерицата на морала. Може да се твърди, че психагогът няма тревогата дали е успял да въздейства в желаната дълбочина или не, защото индивидуалността му никога не се ползва от успеха на своето въздействие; а психологическото проникновение вече е предало на психагогията знанието, че моралното мислене е правопропорционално на очакванията за ползите от собствените действия. Този психологически извод ни навежда на основния признак дали един човек е психагог, а не манипулатор, жесток човек или пък най-обикновено социално създание. Белегът, по който може да разграничим психагога от всички други е липсата на тревожност за бъдещите резултати и веселото му безразличие към тях. Това възвишено и чисто състояние на психагога може да назовем с Аристотеловото понятие – ентелехия.
Защо психагогията не е хуманна? Понятията за добро и зло са понятия-стожери в моралното мислене. Хуманността е онова отношение към човека, което желае неговото добруване – и тук е много важна психологическата бележка, – това е добруване, което винаги е за сметка Човека в човека. Психагогията има увереността, че на този свят съществуват толкова много жестоки и манипулативни хора именно поради насадената представа за хуманност и добро. Няма нищо по-преднамерено от морала, неговите очаквания са толкова нагли, че вменяват “добруванията” си дори на боговете. Боговете, от които психагога се учи на ентелехия и никога на морал.
----
Какво означава това, че психагогията е умението да се въздейства?
В следващия психагогически къс знание: Психагогия II – Въздействието.
© Едуард Кехецикян Всички права запазени