18.06.2007 г., 17:23 ч.

Психагогията III - Инстинктите 

  Есета
1460 0 0
6 мин за четене

Ако слънцето на небето заслепява очите, то слънцата от недрата на човешката душа обгарят сърцето и ума. Психагогията е умението със сърце и ум да низхождаш в най-ниското на дълбините си, след което да се завръщаш читав оттам. Читав, но и дваж преобразен. И всяка деятелност, различна от деятелността на психагогическото пътуване, е деятелност от по-малък ранг, една производна деятелност. Всеки сън се разсейва и всяка будност просветва, щом се направи първата крачка в тая различна посока. Психагогията нарича своето пътуване – Модриалия.

Модриалия е пътуване, при което психагогът отива да се срещне с инстинктите си. Човешките инстинкти – толкова осезаеми и тъй непосредствено проявими във всяко поведение – са най-непознатото нещо на света. Един вид ние знаем за тях, но твърде малко се знаем с тях. Непсихагогът гледа на своите инстинкти като на спусък, който изстрелва лавини от мощ, които в главоломна механична поредица помитат всичко изпречило се на пътя им. Такъв човек разпознава в инстинктите стихията, която на всяка цена трябва да се контролира. Напротив, психагогът пътува за среща с инстинктите си, за да се заговори с тях и да постигне съюз.

Добродетелта – такава, каквато все я познаваме – е била винаги реакция на съзнанието, което смята, че човешките инстинкти са стихийни. В часа, когато се изгуби умението да се общува с инстинкта, неговата свръхчовешка мощ се демонизира; по тоя начин се създава идеята и най-вече отношението към онова, което и вчера, и днес, наричаме зло. А това отношение на демонизация и зловиждане носи името – морал. 

Психагогът начева Модриалия, само ако открие жизнерадостната и лъчезарна нагласа у себе си, която извръща ума му от заразната мисъл на морала, че някъде има мощ, която е стихийна; за добродетелния това означава самоволна, невменяема и зла. Във времето на своята Модриалия психагогът съумява да срещне инстинктите си и да поговори с тях. Психагогическото съзнание, че инстинктът е сговорчив, разкрива човешките дълбини не като стихийни, а като ентелехийни. 

Унищожението! Ето един стремеж, който извира от човешките подземия и разрушава както малкото, така и голямото. Моралът има твърде нисък потенциал да осмисля живота и когато се изправи пред унищожението в неговия първичен характер, го заклеймява. Да анатемосва и да раздава вина, това са смислите на морала – все обективации; всички стихии трябва да се изпращат на каторга. Психагогът постъпва другояче; той вижда в упоритата инстинктивна мощ не нещо, а някой; добре поучен от психологията, психагогът съзира субекта на инстинкта – Силата.

Да се сговориш, можеш само с някой; а за да има някой пред теб, е нужно да позволиш на духа си да провиди пред себе си субект. Съвременният свят твърде много говори за природа, защото намира за по-безобидно наличието на сложна взаимосвързана обектност, пред присъствието на една загадъчна в намеренията си субектност. Умението да срещаш тайнствата в живота и смъртта, да пресрещаш живости, а не обекти, се нарича разообразяване.

Да срещнеш в действителност инстинктите си се постига чрез разообразяване, а разообразяването е подходът по времето на Модриалия – психагогическото пътуване.  Разообразени, инстинктите се заговарят с теб, което означава, че се разкриват не като стихии, а като ентелехии; тоест като намерения, които предстои да разбереш, намерения, с които предстои да се съюзиш. В същността си всяка ентелехия е субект; никога инстинкт, а винаги Сила.  

Силите са милиард, но психагогията има предвид дванадесет Сили. Десет от дванадесетте Сили имат свои имена, за да може тяхната субектност да е добре изявена и всеки път ясна. Последните две Сили изразяват самородните мъжки и женски инстинкти и стоят без имена, за да препращат психагога към всички останали милиард Сили по време на неговата Модриалия. Ето кои са дванадесетте Сили.

- Сардияна – Злата Сила;

- Прозирна – Мнимата Сила;

- Кона – Плодовитата Сила;

- Гонаа Чезал – Всевиждащата Сила;

- Таромануг Шуг – Прахосната Сила;

- Жевжем Жам – Сеещата Сила;

- Натнашел Ск – Свистящата Сила;

- Дигаргх Селсал – Унищожаваща Сила;

- Цефой Стакалка – Фантазната Сила;

- Ламолел Еморанч – Обвързващата Сила;

- Гръмката Сила и Тихата Сила;

Психагогията, като деятелност на въздействието, е последица от съюза и водещото влияние на Селсал, Силата, която унищожава (така както психологията, като умение в провиждането, е резултат от съюза и влиянието на Чезал, Силата, която прониква в същината). Именно върху унищожението пада най-първото ударение на психагога, чиято задача е да разообрази своите най-дълбоки подтици. Безпощадността и счупването, разгледани във втория психагогичен къс, като най-първи нагласи в психагогията, разкриха ентелехийното значение на унищожението и дадоха начало на едно преоценено отношение към него.

Представянето на инстинктите като Сили, както и тяхното наименоване, не трябва да навежда на мисълта, че психагогията е някаква приказна деятелност, или още повече едно гледище с откроени метафорични тенденции. Всъщност това ще бъде така, докато психагогията не започне да се прилага в живота. В момента, когато начеващият психагог се озове в новата реалност, където психагогията ще го въведе, щом усети въздействащата мощ на психагогическата деятелност, той ще прозре, колко щампован, двуизмерен и привидно жив е бил старият свят – този на тривиалните призрачни реалности.

----

 

Как психагогията оживява една от Силите в самия делничен живот?

В следващия психагогически къс знание: Психагогията IV – Маньовърът на Прахосника.

 

 

© Едуард Кехецикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??