Простотата е тайната на живота, както и търпението. Колко малко се иска от човек за да прозре тия две тайнства, те лежат в сърцето му и спят в ума му.
Ала човек греши и се надява на добри начала!
Най-лъстив е завидният старт, в него се влагат крехките, но затова пък отдадени на страст сили. Е, кой не е петимен в постигането на отлични начални позиции? Човек рядко осъзнава, че доброто начало е предъвквани предначалия, които омерзяват, измъчват и похабяват сърцето. Струва ми се, пропуска се онова начало, което притежава истинска и полезна стойност, начало, което убягва на очите и не се пробужда в ума.
Благото начало притежава простотата на речно течение и службата на смъртоносен кинжал. Какво можеш да искаш повече от благото сърце, което начева път, за който нищо не знае, път, за който човек има силата да не пита. Без промисъл и без маяци е благото начало, то следва естеството си и не тежи със стъпките си. Когато се натъкне на ров, доброволно се впуска в него, пресрещне ли го склон, поко ...