"Как може да си силно привързан към някого, когото си виждал само няколко пъти?". Ето този въпрос си повтаряше от няколко месеца малкото момиче, което тепърва щеше да порасне достатъчно, за да разбере какво е любов. Но преди да се случи всичко това, той вече се бе появил. Появи се пред нея с големите си очи, красивата усмивка, която я караше да се топи като снега под януарското слънце. Мислеше си, че той е поредното увлечение, но не беше. Далеч не беше увлечение, а много повече от това. Мислеше си за неволната, кратка, но все пак мила и топла прегръдка, с която я беше дарил. Прегръдка, която накара мускулите й да се стегнат, но и същевременно да се отпусне. Оправдаваше се с това, че не е готова да му каже. Всъщност нея я беше страх и не искаше да си признае. Какво щеше да загуби ако му кажеше? Според някои- нищо, според нея- всичко. Мразеше се за това, че си позволява да мисли за него. Мразеше се за това, че позволяваше на спомените да навлизат в нея като куршуми, но най- вече се мразе ...