Понякога нещата са много по-прости отколкото изглеждат, но за да разгадаем тази простота е необходимо да съберем в едно цялата си мъдрост. Навремето Имануел Кант /1724 - 1804/ се опита да разбули тайната на най-дълбокия смисъл. Без съмнение той достигна до известни прозрения, които е трудно да пренебрегнем. Изправен пред стената на същността, той проумя нейната непристъпност. И така достигна до идеята за непознаваемостта на истинските неща. Онези - зад Завесата на световете. Същата тази непознаваемост, която философията беляза с термина агностицизъм. Така Кант провъзгласи съществуването на "нещата в себе си". Парадоксално, нали? Неща, които уж ги има в незнайно за нас състояние, но всъщност ги няма за нас, защото няма как да ги опознаем. Неща, които странно приличат на котката на Шрьодингер. Но те приличат и на нещата вън от прословутата Платонова пещера, които хвърлят своите сенки вътре в нея - нашата обител. Обител, в която живеем ние и единственото, което можем да познаем са само се ...