Всички ние сме изтъкани от нишки на добро и зло. Понякога те се сплитат в смъртоносни възли, от които произтичат невиждани конфликти и развързването на подобен възел често е възможно единствено с разсичане. Но веднъж разделените нишки, рязко намаляват способността ни да възприемаме Света като съвкупност от сили, далеч по-велики от нас. Въжетата, с които теглим житейския си товар, постепенно загубват якостта си, претриват се, делата ни започват да буксуват и неимоверно идва мигът, когато не сме в състояние да удържим тежестта и нещата се сриват...
Приятелите са онези нишки Добро, които ни помагат да разпределяме по-правилно неочаквания товар от една обида, тежка загуба, или личен разгром, а „враговете” – са катранът, спояващ тънките влакна на Живота. Прекаляването обаче с овалването на житейското ни въже с катран, прави ситуацията опасно хлъзгава и „товарът” полита стремглаво надолу, стоварвайки се и върху онези, що очакват с края на нашите мъки да настъпи техният земен възход.
Светът е ...