Разходка до язовира Стамболийски

  Чувството не можеше да се опише - язовирът беше толкова просторен и тих, а в далечината се чуваха само откъслечни крясъци на патици. Прекрасно! Беше прекрасно да стоиш и да се наслаждаваш на гледката. Лека мъгла се издигаше от съседната страна. Нивото на язовира беше спаднало доста и сега отдалеч целият бряг изглеждаше като покрит с камъни, но само ако се разхождаш там,  може да се види нещо наистина рядко срещано. Целият бряг беше покрит с черупки от рапани и огромни миди. Никъде не се виждаше камъче - само черупки. Красота! Имаш чувството, че си на дъното под водата и все пак дишаш. Липсват ти само рибките и картината оживява.

  Когато стигнахме от другата страна на язовира, гледката на стената беше повече... много повече от великолепна. Величествена, изразяваща огромна сила, стена обгръщаше погледа. Издигаше се наистина високо, погледнато от самата основа.

  А времето беше чудесно за февруари! Слънцето грееше доста силно, а лек ветрец подухваше от време на време. Повърхността на водата се размърдваше от вятъра. В един такъв момент можеш да пуснеш на воля въображението си и да станеш героиня във велика подводна битка или малка русалка, спасила своя принц. Но важното е най-вече да се наслаждаваш на тези усещания докрай - нали това е животът!!!

20.02.2007г.