di_t (T.Т.)
229 5979
21.05.2023 г., 10:52 ч.  

Размисли в неделя 

  Есета » Лични
849 7 25
1 мин за четене

      Все още чакам с вперени очи да ми звъниш и да видя снимката ти на екрана...

  Но уви...

   Няма звук...няма звън... Никой не се обажда от отвъдното...

    40 дни... Безкрайни дълги и тежки дни се проточиха като ленива река покрай мен...

  Буцата от гърдите ми не намаля, а все така ме притиска и ми тежи... 

   Разбърканите ми  мисли се въртят без посока и ред в главата, а въпроси без отговори ме карат още повече да се лутам...

   Мисля си за живота. Как изтича като пясъчен часовник... мигове... години...и край! Имало те е...някога .. някъде...а сега изчезваш... край...финито...

   В градината все още цъфтят розите, които си посяла, пред прага са все още сандалите ти, чантата виси на закачалката, във фейса стои профилът ти с безброй снимки и усмивки ...но се е промъкнала Тя... Онази...зла и жестока кучка... Смъртта...тя отсича живота...захапва те ...и не те пуска ... 

    Имахме още много неща да си кажем...много неща да изживеем, много неща да си напишем в чата...останаха недовършени...несподелени, неизказани...

   Смъртта. Коя е тя? Мисля за онази границата отвъд... Границата... вододела...

    Не съм сигурна за другия свят ... Не съм сигурна, че съществува...

  Страхувам се от него ... Взема близките ми хора, безвъзвратно... завинаги...мигновено..

 ...те са загубени завинаги...

 Не вярвам да е толкова чудесен...не вярвам, че е толкова добър...

   Взирам се в нощното небе...в звездите... толкова студени и далечни...

   Тръпки ме побиват от сребърната им студенина...все едно съм докоснала парче лед...

  Не се утешавам с измислени звезди...с приказки за рай и ад ..

  Пред очите ми застава ковчегът ти и  камара лепкава пръст...тежка, гадна, натискаща... 

   Много противно ми става.

    И този тамян и босилек ...зашеметява ме и ми се повдига от него ... както и от лицемерите около гроба ...

   Все още поглеждам телефона...а той мълчи...

   Никога няма да звъннеш...

   Безнадеждно е да чакам...

   Никой не отговаря оттам...

   ...............

   Безутешна съм. 

   Яростта ме сграбчва за гърлото и не мога да дишам... Сърцето ми бие до пръсване...но нищо не мога да променя... и това ме отчайва...

© T.Т. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Другият свят е в 💖 ни... А то не забравя.
    Танче...
  • Съболезнования бол!!!
  • Благодаря, Кате!
  • Натъжи ме. Моите съболезнования.
    Много хубаво написано, искрено, човешки..
  • Благодаря Стойчо, Миме!
  • Не съм идвала скоро на страничката ти, а то каква мъка ме чакала тук... Моите съболезнования за загубата ти, Таня, бих искала да те гушна и успокоя, но смъртта наистина грабва от нас най-близките ни хора и го прави безвъзвратно... Ще се научиш да живееш с болката, ще попритихне, но винаги ще я има... Силно те прегръщам, миличка!💕
  • Тишината живее в болката на спомените...
  • Благодаря Краси!
    Болката не раздира...
  • "Имахме още много неща да си кажем...много неща да изживеем, много неща да си напишем.." няма правилно време и час... съболезнования, Таня. Пак си до болка откровена с белия лист.
  • Благодаря Злате
  • Болка, тъга, непоносима липса... Толкова истинско, дваж по-тъжно...
    Съболезнования приеми и от мен, миличка!
  • Момичета, благодаря че прочетохте...
  • Да, болката се превръща в хронически поносима, свиква се някак, но не се забравя... Моите най-искрени съболезнования, Таня!
  • Точно така е. И аз така посягам към телефона всяка сутрин... вече три месеца...
    Но ще свикнем...
  • Благодаря ти!
  • Със теб ,скърбя,моите-искрени съболезнования!
  • Благодаря на всички!
  • Много тъжно моите най-искрени съболезнования, Таня!
  • Тежка загуба. Тъжно, много тъжно ☹️
  • Искрени съболезнования, Таня!

    https://otkrovenia.com/bg/stihove/zemen-kryg

    "Мистичен сън е този път човешки -
    раздяла с близки и любими същества.
    Кръг вписан в многоъгълник от грешки,
    изкупени чрез детронираните божества.

    Завоите пази, по-важни от зеница! -
    Дори и в пропасти да свличат те.
    Защото само в тях се рее птица,
    която бил си, но преди да си човек.

    Небето е обърната обратно бездна.
    И дъно на мечтания в заблуда ад.
    Достигнеш ли зад портата му звездна,
    непроходима смърт е всеки път назад.

    Кому си нужен горе - на превала...?
    Помахай за последно там с ръка.
    Животът е безкрайната раздяла
    под черната космическа река."
  • Скити, благодаря!
  • Танче... 💖
  • Благодаря Вале,че си тук...
  • А ние пилеем времето...
Предложения
: ??:??