Нима съм се родила на света без обич? Ако е така, без обич ще си ида…
Очите ми са два бездънни океана, изпълнени с любов. Сърцето ми е пристан на чувства и мечти. Обичам откакто се помня… Обичам и страдам. А дали някога ще бъда обичана истински? Нужно ли е онова пламенно сърце в гърдите ми да се покрие с дебел слой прах и да оглежда всяко тъмно ъгълче в хорските души за капка обич? Нужно ли е да крия сълзите си с усмивка и да маскирам следите от поредната лъжовна любов с тонове грим? Та болката не може да се скрие по никакъв начин… Тя прозира в очите на всеки наранен.
Любовта е всичко! Тя е мечта и реалност, мъка и радост, наслада и болка, огън и лед, начало и край… Магията, наречена любов, има силата да убива и да дарява криле. Но за да те окрили, трябва много пъти смъртоносно да те е ранявала. И тогава истински ще я почувстваш и ще направиш дори невъзможното, за да я задържиш.
Всеки от нас носи в себе си искрата на любовта, но не всеки се доверява на сърцето си и оставя тази искрица ...