9.07.2007 г., 21:00 ч.

Размисли за свободата (ми) 

  Есета
2321 0 5
И никой не може да ме ограничи...
И само тази мисъл, че има толкова много неща, които още не зная...
Не съм обиколила света, а как искам да видя и Космоса; не съм летяла така, че да чувствам студения вятър в лицето си; не съм живяла с живот в мен, не съм виждала най-красивите очи - на моите деца; не съм засадила дърво, а дърветата са най-съвършеното нещо на тази земя; не съм сънувала светци, а чакам отдавна; не съм крещяла, така че да излея душата си; не съм "изгаряна", от огъня остават белези; не съм преглъщала нетърпима болка, а тя дава живот; не съм прочела Библията, а там е истината, която отдавна търся; не съм спасявала, а дори само това ми стига да зная, че тук бях не без причина; не съм опитвала смъртта, а после да съм още жива...
Не съм свършила тук.

***
И никой не може да ме ограничи...
Само аз!
И какво е пълната свобода?
Само смъртта...

© Гергана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мисли, които вълнуват всички ни.
  • Кратко, но съдържателно. Много ми хареса! Поздрави!
  • По-добре не може да бъде казано.Браво!!!
  • Не, не е безумно, съвършено е!
  • Харесва ми...За мен смъртта е само край на мечтата за свобода...
    Щом не си чела библията, предлагам да започнеш с Еклисиаст.
Предложения
: ??:??