На лъжата краката били къси - гласи една поговорка. Колкото повече се замислям, толкова повече ми натежава обратната теза - на лъжата краката понякога са много, ама много дълги. Не един човешки живот, много често векове не са достатъчни, за да се достигне до прозрението и истината. Най-дългокраките лъжи са тези, които подхвърляш не на другите, а на самия себе си. Като един самозабравил се оратор, който малко склеротично е изгубил първоначалната нишка на словото си и се опиянява от това, че лее думи и има трибуна. Да „храниш” Егото си – къде съзнателно, къде несъзнателно - със заблуди, на които, в крайна сметка, започваш сам да вярваш. Убеден докрай и неотстъпчиво в своята правота, която е "най-голямата" и " единствената ", удобно сядаш на „камбанарията ” и гледаш целия свят и хората единствено и само от този ъгъл. С убеждението, че знаеш много и повече не ти е нужно. С мисълта, че нещата трябва да се изменят заради теб, но ти не трябва да се променяш. Размахваш факела на уникалността с ...